СТРОИТЕЛСТВО НА ДЪРВЕНИ ХРАМОВЕ

Древните каменни катедрали и класическите дървени църкви – уникални сгради, чието изграждане започва още през X век след приемането на християнството, впечатляват с майсторството и изкуството на майсторите, които са ги създали. Храмовете, които са издържали няколко века и съществуват до днес до голяма степен благодарение на реставрацията, не само дават възможност да се запознаем с различните школи на архитектурата, но и продължават да олицетворяват със своя вид силата и мощта на православието.

В различни исторически периоди са преобладавали отделни архитектурни направления, за всяко от които са били характерни свои форми и външно оформление. Но независимо от това в какъв стил е било строителството на храма, всеки от тях е съдържал нещо от предходното и бъдещото.

Към разпространените типове култови сгради спадат:

• кръстокуполните храмове във византийски стил, които се вкореняват здраво в православния Изток и се появяват след покръстването на Киевска Рус. Правоъгълни в план, те могат да бъдат както скромно оформени, така и поразяващи въображението със своята пищност. Тяхна характерна особеност е пирамидалната композиция, където главната роля се отрежда на централния купол, високо издигнат на барабан;
• шатрови и многошатрови храмове, които се появяват през XV-XVI век и имат практически еднаква основа – осмоъгълник върху четириъгълник. Нямат аналози в европейската архитектура. Покривът на храмовете (облицовката на шатрите и главите) може да се изпълни с люспи от трепетлика, което им придава особена елегантност;
• ярусни храмове, които се характеризират с нарастване на осмоъгълници или четириъгълници, които постепенно намаляват по размер. Както и шатровите сгради, могат да бъдат изпълнени от камък или дърво, и да са богати на външна декорация;

• храмове-ротонди от епохата на класицизма и барока, кръгли в основата, наследени от античността. Символ на вечността, те смело могат да се нарекат скъпоценни перли сред запазените сгради от XVIII-XIX век. Възстановяването и реставрацията на храмове от този тип е особено важна предвид тяхната малобройност;

• храмове-кораби, които започват да се строят през XVII век. Кубични сгради, свързани с камбанария чрез правоъгълна постройка. Образът на кораба, с който може да се отплава в житейското море, е символ на спасението на вярващите;

• храмове „еже под звони“ или „под камбана“, които се издигат от XV век. Ажурни стълбовидни или пирамидални постройки, където ярусът на камбаната е разположен под главата, над основния обем;

• клетъчни храмове, малки прости постройки с една малка глава и двускатен покрив, които впоследствие се развиват и получават все по-сложни форми. Най-късните от известните сгради датират от началото на XVIII век.

• Константинополска Патриаршия
• Александрийска Патриаршия
• Антиохийска Патриаршия
• Йерусалимска Патриаршия
• Украинска Православна Църква
• Сръбска Патриаршия
• Румънска Патриаршия
• Българска Патриаршия
• Грузинска Патриаршия
• Кипърска Православна Църква
• Гръцка Православна Църква
• Полска Православна Църква
• Албанска Православна Църква
• Чехословашка Православна Църква
• Православна Църква в Америка

Също така съществуват автономни Църкви с различна степен на самостоятелност:

• Синайска Православна Църква ЙП
• Финландска Православна Църква КП
• Японска Православна Църква МП
• Китайска Православна Църква МП
• Охридска архиепископия СП

Камбанарията – ярка украса на православния храм, но главното ѝ предназначение се състои в това да носи камбаните, в които ще бъде удобно да се бие. Съответно, тези, които строят храм с камбанария или отделна камбанария, трябва още на етапа на създаване на проекта да привлекат специалисти по църковна камбанна музика. Съществуват множество тънкости. Как ще бъдат разположени камбаните? Как ще бъде оборудвано работното място на камбанаря? Как ще се разпространява звукът?
Например, камбанария, разположена в града, близо до жилищни сгради, не трябва да бъде прекалено „шумна“ – иначе недоволството на околните жители е неизбежно. Но и да изчезва, без да достигне до слушателите, камбанният звън не трябва. Как предварително да се предвиди неговият тон и сила? – Те зависят от формата (профила) на камбаните и, разбира се, от тяхното тегло. А също така – от правилността на окачване: звънът трябва да лети в отворените пролети на камбанарията, а не да се заглушава от стените.

При правилното разположение на камбаните един умел камбанар може да управлява цял ансамбъл. С едната ръка той привежда в движение езиците на малките камбани, чиито въжета са свързани в сноп, с другата – кара да звънят средните, а с крака ритмично натиска педалите, които са свързани с езиците на тежките благовестници.

Окачването на камбаните трябва да се проектира заедно със самата камбанария, тъй като гредите, на които те ще бъдат разположени, се вграждат в стените. Да се закрепят по-късно, когато камбанарията вече ще бъде завършена, ще бъде невъзможно – твърде голямо тегло трябва да издържат.
По време на строителството на камбанарията е важно да се изчисли натоварването, което тя ще може да носи. Малко е това, че камбаните могат да тежат до няколко тона – те редовно ще създават вибрация, която ще разруши сградата, ако нейната здравина се окаже недостатъчна.

И накрая, още един важен аспект. При оборудването на камбанарии нерядко се случва неприятен казус. Сградата е построена, гредите са монтирани, остава да се издигнат камбаните. За храма отливат голям благовестник… и виждат, че той просто няма да мине през пролета на камбанарията! За да не се случи такова нещо, отново, трябва предварително всичко да се изчисли и, възможно, да се издигнат тежките най-големи камбани на определеното им място още преди завършване на строителството.

За да отговорим на въпроса кога са се появили камбанариите, трябва да обърнем поглед към историята на самите камбани. Малки звънящи камбанки са съществували още преди Рождество Христово – в Китай, където те са се появили през XXIII век преди нашата ера. Кога пък камбаните са влезли в църковна употреба? Красива легенда разказва, че през V век след Р.Х. светител Павлин Милостиви заспал на цъфтяща ливада и видял насън, че ангели люлеят цветя камбанки, и те мелодично звънят, прославяйки Твореца. Като се събудил, той заповядал да отлеят камбани от метал и да бият в тях преди началото на църковната служба, призовавайки народа на молитва. Станало това в гр. Нола в Италия, епископ на който бил светият Павлин.
В Киевска Рус камбаните, съдейки по всичко, са дошли заедно с нейното Кръщение. Археологическите проучвания свидетелстват, че в домонголския период в Киев е действала работилница за отливане на камбани. Известно е, че по време на междуособиците между князете през 1067 година Полоцкият княз Всеслав завладял Велик Новгород и взел оттам камбаните на Софийския събор, като ги отнесъл в своя град. Това свидетелства, че камбаните, особено големите благовестници, са се ценели много високо, били са своеобразно свидетелство за високия статус на града и напълно са могли да станат обект на борба.

Първите камбанарии в Киевска Рус са били най-прости, затова още не биха могли да се нарекат камбанарии в строгия смисъл на думата. Те са представлявали навес, под който са се намирали стълбове с укрепена на тях напречна греда, на която са окачвали камбаните.
Кога пък са се появили първите монументални камбанарии? Летописите ги споменават едва от XIV век. Най-вероятно те са представлявали дървени или каменни стени с укрепени на тях камбани, покрити с покрив-навес. На икони от XVI век вече могат да се видят и описаните по-горе камбанарии, и камбанарии в съвременното разбиране на думата – във вид на осмоъгълни дървени кулички.

Камбанариите биват различни: едно– и многоярусни, каменни и дървени, стоящи отделно или са част от сградата на храма. Съществуват и храмове с две и дори повече камбанарии. Когато върви мащабен звън, във всички камбани – на тях работят едновременно няколко камбанари, от които се изисква голяма съгласуваност и виртуозно изкуство, за да бъде звънът хармоничен. Храмове с две камбанарии, които представляват кулички, разположени над фасадата от страни на главния вход, са разпространени не толкова в Украйна, колкото в други – както на Запад, така и в Гърция, и на Балканите.

Православният камбанен звън има особеност: той е ритмичен, а не хаотичен и не възпроизвежда музикални мелодии. Хаотичен е така нареченият очепен звън, разпространен на Запад – по време на такъв звън се люлеят самите камбани, а не техните езици. Звън, който възпроизвежда мелодии, не е традиционен за православното богослужение. Като правило, така свирят на камбаните не камбанари, а светски специалисти или карильони – специални устройства, които карат камбаните да звучат, но не за служба, а например в определени часове на деня.

Но да се обърнем към класическите православни камбанарии.
В големите манастири камбанарията – това е, като правило, сграда, която стои отделно или е свързана със стените на обителта. Често тя бива много висока и става архитектурна доминанта на манастирския комплекс. Състои се такава камбанария от няколко яруса – до пет, на горните от които са окачени камбани. В долния ярус – затворения – нерядко се намира малък храм. Към горните нива водят тесни винтови стълби. В делнични дни за службите обикновено бие един човек на един от ярусите на камбанарията. В големи църковни празници, главният от които е Великден, пеят всички камбани, и работи цял ансамбъл камбанари. Намирайки се на различни яруси, без да виждат един друг, те умело изпълняват съгласуван, мощен звън.

В енорийските храмове камбанариите, като правило, имат един ярус за звън. Но това съвсем не означава, че те са ниски! Камбаните се разположени високо над земята, и за да се изкачиш до тях, трябва доста да се потрудиш! В много храмове камбанариите са пристроени към църковната сграда от западната страна, под тях се намира входът към храма. Това е удобно: за да премине от храма на камбанарията, камбанарят не трябва да излиза на улицата.

Доста рядък днес тип – „храм под камбани“. Такива църкви са били разпространени през XV-XVI век, строили са ги и по-късно. Камбанарията в тях е разположена над централната част.
На любителите на църковната архитектура е познат изразът „Северен тройник“. Той означава храмов комплекс, който се е състоял от три дървени сгради:

• зимен (отопляем) храм;
• летен (който не е имал система за отопление, но е бил по-висок и просторен);
• камбанария.

Дървените камбанарии на Севера, като правило, са били относително ниски, но са имали изразителни шатрови завършеци.
Шатрови камбанарии са строили и от камък – като правило, в градовете. Леката, въздушна, устремена към небето бяла камбанария с конична форма е украшение на обителта.